Прокрустово ложе военного контроля в монографии болгарского историка Владимира Станева
DOI:
https://doi.org/10.52575/2687-0967-2023-50-1-109-117Ключевые слова:
Болгария, межсоюзнический военный контроль, ликвидационный орган, болгарская армия, военные ограниченияАннотация
Изданная в 2018 г. монография болгарского историка Владимира Станева, имеющая информационный и аналитический характер, посвящена главным событиям навязанного межсоюзнического контроля за соблюдением Болгарией военных ограничений Нёйиского мирного договора 1919 года. Болгарский исследователь, опираясь на широкую источниковую базу и обширный фактический материал, прослеживает обстоятельства становления военного контроля, решаемые задачи, видоизменение структуры и отклик на этот процесс в болгарском обществе. Большое внимание автор уделяет настойчивому сопротивлению болгарского руководства и военного командования воздействию органов военного контроля на национальные вооруженные силы. Стремление союзников путем наложения военных ограничений обеспечить себе военно-политические преимущества на долгосрочную перспективу не только на Балканах, но и в Европе, встретило упорное противодействие армии, администрации и простого народа Болгарии. Болгарский историк неоднократно подчеркивает значимость национальной армии как оплота государственности. По мнению Станева, межсоюзнический военный контроль сыграл неоднозначную роль во внутренней и внешнеполитической жизни Болгарии, а изучение его последствий еще не завершено.
Скачивания
Библиографические ссылки
Бойдев В. 2012. От поручик до генерал. Спомени. София, Военно издателство, 284.
Бориславов И., Кирилов Р. 1996. Самолетите на България. Ч. 1. От «Блерио» до «Месершмит». София, 248.
Българска военна история [БВИ]. 1986. Подбрани извори и документи. Т. 3. Под ред. Х. Христов. София, 728.
Василев В. 1991. Правителството на БЗНС, ВМРО и българо-югославските отношения. София, 343.
Велев А. 1977. Главни реформи на земеделското правителство. София, 181.
Винаров И. 1971. Бойцы тихого фронта: Воспоминания разведчика. М., Воениздат, 405.
Вранчев П. 1968. Спомени. София, Държавно военно издателство, 636.
Георгиев В. 1989. Народният сговор 1921–1923. София, Унив. издателство «Св. Климент Охридски», 327.
Даскалов Р. 2005. Българското общество 1878–1939. Том 1. Държава. Политика. Икономика. София, Гутенберг, 470.
Димитров Н. 1977. Нелегалната военна организация на БКП (т. с.) 1919 – юни 1923 г. София, 239.
Ермишин Л.В. 2022. Прощай, оружие? Укрытие оружия в Болгарии после Первой мировой войны. В: Вестник Московского Университета. Серия 8. История. 4: 65–81.
Йонов М. 1995. Българската армия като държавна институция след първата световна война 1919–1929 г. София, Издателство на Министерство на Отбраната «Св. Георги Победоносец», 302.
Казасов Д. 1949. Бурни години. 1918–1944. София, Народен печат, 783.
Казасов Д. 1969. Видяно и преживяно 1891–1944. София, Нац. съвет на Отечествения фронт, 703.
Коларов В. 1968. Детство, юношество, зрелость. Воспоминания. София, София пресс, 155.
Косашки Н. 1988. Революционният процес в армията (9 юни 1923–1929 г.). София, Военно издателство, 342.
Крапчански В., Христов Г., Възелов Д., Скачоков И. 1961. Кратък обзор на бойния състав, организацията, попълването и мобилизацията на българската армия от 1878 до 1944 г. София, Държавно военно издателство, 248.
Кръстева М, Панайотов А., Георгиев А. 2011. Контраадмирал Вариклечков (1891–1974) и неговото време. Варна, Морски свят, 176.
Кузманова А. 2003. Италия, България и Балканите (1919–1927). София, БПС, 189.
Ллойд Джордж Д. 1957. Правда о мирных договорах. Т. 1. М., Иностр. лит., 655.
Марков Г. 1992. Парола «Сабя». Заговорите и превратите на Военния съюз 1919–1936. София, Наука и Изкуство, 193.
Муравиев К. 1992. Събития и хора. София, Български писател, 584.
Мушанов Н. 1992. Спомени. Дневник. София, Христо Ботев, 100.
Недев Н. 1984. Александър Стамболийски и заговорът. София, БЗНС, 349.
Петрова Д. 1988. Самостоятелното управление на БЗНС 1920–1923. София, Наука и Изкуство, 413.
Радулов С. 1981. Управлението на БЗНС и българската буржоазия. София, БЗНС, 408.
Революционна София 1891–1944 [РС]. 1969. Спомени. София, БКП, 750.
Российский Государственный Военный Архив. Ф. 1707 к. Оп. 1.
Спасов Л. 1999. Врангеловата армия в България 1919–1923. София, Унив. издателство «Св. Климент Охридски», 243.
Спасов Л., Борисов Д., Маринова М. 2016. Стопанска история на България, Европа и света XV–XX век. Част първа. България. София, 260.
Станев В. 2018. Междусъюзническият военен контрол в България (1920–1927). София, Унив. издателство «Св. Климент Охридски», 325.
Станчев С., Николов Р. 2017. История на сухопътните войски на България (1918–1945). Т. 2. София, СиТи Директ ЕООД, 182.
Тодоров К. 1994. Изповедта на една луда балканска глава. София, 505.
Эррио Э. 1958. Из прошлого. Между двумя войнами. 1914–1936. М., Иностр. лит., 772.
Янчев В. 2014. Армия, обществен ред и вътрешна сигурност между войните и след тях (1913–1915 и 1918–1923). София, Унив. издателство «Св. Климент Охридски», 433.
Янчев В. 2021. Офицери без пагони. Съюзът на запасните офицери 1907–1945. София, Българска история, 320.
Просмотров аннотации: 90
Поделиться
Опубликован
Как цитировать
Выпуск
Раздел
Copyright (c) 2023 Via in tempore. История. Политология
Это произведение доступно по лицензии Creative Commons «Attribution» («Атрибуция») 4.0 Всемирная.
